РИОКОЗ - Бургас

СВЕТОВНИ ЗДРАВНИ ДНИ

ЯНУАРИ	21 януари	Ден на родилната помощ (Бабинден)
ФЕВРУАРИ	Месец на трезвеността
ФЕВРУАРИ	14 февруари	Ден на влюбените
МАРТ
МАРТ	24 март	Световен ден за борба с туберкулозата
АПРИЛ	7 април	Световен ден на здравето (Ден на здравните работници)
МАЙ
	18 май	Световен ден за възпоменание на жертвите от СПИН

	31 май	Световен ден без тютюнев дим
ЮНИ
	5 юни	Световен ден за опазване на околната среда

	26 юни	Международен ден за борба с наркоманиите
СЕПТЕМВРИ	10 септември	Световен ден за профилактика на самоубийствата
ОКТОМВРИ	10 октомври	Световен ден на психичното здраве

	20 октомври	Световен ден за профилактика на йоддефицитните заболявания и състояния
	20 октомври	Световен ден за борба с остеопорозата
НОЕМВРИ	14 ноември	Световен ден за профилактика на диабета
	18 ноември	Световен ден за борба с онкологичните заболявания
	19 ноември	Международен ден без тютюнопушене
	23-29 ноември	Национална седмица за борба със затлъстяването
ДЕКЕМВРИ	1 декември	Световен ден за борба срещу СПИН

14 ФЕВРУАРИ или как празнуват този ден по света?

        Много държави по света отбелязват 14 февруари като ден на влюбените, посветен на Св.Валентин.
        На този ден 70% от празнуващите изпращат картички, 4 % излизат с половинките си, 48% подаряват нещичко, 37% приготвят празнична вечеря, 33% подаряват бонбони, 30% отиват на вечеря в заведение и едва 19% подаряват цветя. И въпреки това само на този ден се продават не по-малко от 3 милиона рози по света.

        Каква е връзката между св.Валентин и деня на влюбените?
        Валентин бил млад мъж, посветил изцяло живота си на Бога и на вярващите, твърди една от многобройните легенди за светеца. Той помагал на затворените и изтерзани до смърт хора по времето на Клавдий ІІ. Момъкът бил обвинен в бунтарство и хвърлен зад решетките. Не успяват да го отклонят от вярата му нито с предложения за висок пост, нито със заплахи и мъчения. На 14 февруари 210 г. Валентин е обезглавен по нареждане на императора. Папа Юлий І издига в негова памет внушителна църква в Рим. Съхранени са и мощите му.
        Дотук - нищо общо с влюбените. Светецът става техен покровител поради случайно съвпадение на дати. През 1465 г. Джовани ди Торкомеда основава религиозна общност, чиято цел е да се грижи за зестрите на бедните девойки. Папата насрочва първата церемония на 14 февруари - денят, посветен на Св.Валентин. Постепенно той се превръща в празник на всички сгодени момичета.
        Но това не пречи на влюбените да вярват в закрилата на светеца.
        В България този ден е двоен празник - българите отбелязват деня на лозаря или Св.Трифон и деня на влюбените, като сред учениците и студентите деня на влюбените се налага все повече.
        Любовта е красиво чувство, а сексът – невероятно изживяване. Помните ли вие, тинейджъри по душа – родители, учители, граждани... какво пееха на времето Битълс? – “Всичко, от което се нуждаеш, е любов”. Но не забравяйте, скъпи млади и не толкова млади приятели, че живеете във време на СПИН! Не забравяйте, че единствения начин известен до сега да се предпазите от него е да използвате презерватив!

... ^ връщане в началото

24 март - Световен ден за борба с туберкулозата

        През 2010г. кампанията за отбелязване на 24 март ще се проведе под мотото "Продължаваме заедно срещу туберкулозата". Целта е да се повиши обществената информираност по отношение на заболяването туберкулоза, да се подобри здравната профилактика, както и да се популяризира здравословния начин на живот. В миналото заболяването е било проблем предимно за населението на бедните страни. Днес туберкулозата е разпространена в почти всички развити държави в света. Предполага се, че повече от 30% от населението на земята е инфектирано, а 15 млн. от него е засегнато от активна туберкулоза.
        В България от 1990г. заболяемостта е нарастнала 2 пъти. От 1998г. се наблюдава задържане и лек спад на тази тенденция. По данни на МЗ през 2009г. новорегистрираните болни в Република България са с 247 по-малко в сравнение с предходната година. За Бургаски регион те са 158 и 6 починали. Туберкулозата е хронично инфекциозно заболяване, което в 90 % от случаите засяга белодробната система, а в 10% и други органи и системи (централна нервна система, сърце, очи, кожа, органи на коремната кухина, кости и стави, уро-генитална система и други.
ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ:
        Заболяването е описано още от Хипократ през V в. пр. Хр., когато симптомите са били свързани с отпадналост и намаляване на теглото. Първоначално болестта се е свързвала с наследствено предразположение и е била известна под името "охтика". Едва през VIIIв. учените стигат до извода, че болестта се разпространява чрез заразяване. Германския бактериолог Роберт Кох на 24 март 1882г., изолирал туберкулозния микобактерий, наречен в негова чест бацил на Кох, с което се доказва окончателно инфекциозния характер на заболяването.
ПРИЧИНИТЕЛ НА БОЛЕСТТА
        Причинителят на туберкулозата е Микобактериум туберкулозис (бактерий на Кох), който се отличава със значителна устойчивост във външната среда, като особено дълго се запазва в отделените от болните храчки, включително и след тяхното изсъхване. При по-голяма част от случаите е възможно човешкият организъм да се справи сам с туберкулозната инфекция. Бактериите остават да живеят в тялото на заразения човек, но не са активни. След време може да се активират от само себе си. Това състояние се нарича скрита туберкулозна инфекция - хората със скрита инфекция нямат определените за заболяването симптоми и не могат да заразяват други хора.
ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАРАЗА
        Източници на зараза могат да бъдат болните от туберкулоза хора и животни (главно едър рогат добитък, по-рядко свине, птици и други), както и техните продукти.
НАЧИНИ НА ЗАРАЗЯВАНЕ
Въздушно - капков път
        Най-често става през дихателните пътища. При кашлица, кихане, разговор болният отделя туберкулозните бактерии във въздуха. От пръските при кашляне и храчене хората, които се намират в близост, могат да се заразят непосредствено. В храчките на болните се съдържат милиони бактерии. Заразата може да се пренeсе и чрез праха в стаите и по улиците, където туберкулозните бактерии остават дълго време жизнеспособни - повече от 3 месеца.
Хранителен път
        Чрез консумиране на мляко от болни крави или продуктите, приготвени от него;
        При консумация на сурови или недостатъчно сварени заразени яйца ;
        При употреба на недостатъчно топлинно обработено месо от болни птици и свине.
Контактен път
        Възможно е, макар и рядко, заразяването с туберкулоза да стане и през увредени кожа и лигавици, което е характерно за хора с професии, свързани с отглеждане на животни.
РИСКОВИ ФАКТОРИ, БЛАГОПРИЯТСТВАЩИ ЗАРАЗЯВАНЕТО С ТУБЕРКУЛОЗА

Непосредствен контакт с болен от туберкулоза - най-голям риск при семеен контакт;

Съпътстващи заболявания, като: хронични неспецифични заболявания на белите дробове (хроничен бронхит, силикоза, бронхоектазии); диабет; язвена болест на стомаха; психични заболявания; алергични състояния и други;

Липса на ваксинация срещу туберкулоза или необичайно силна реакция при тестване;

Силно намалени съпротивителни възможности на организма, вследствие на прекарани инфекции (морбили, коклюш, грип и грипоподобни състояния и др.); непълноценно хранене (особено дефицит на белтъчини в храната) и хиповитаминози;

Тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);

Нехигиенични условия на труд и бит; преумора, психични травми;

Носителство на ХИВ вирус.
СИМПТОМИ НА БЕЛОДРОБНАТА ФОРМА НА ЗАБОЛЯВАНЕТО СА:

Кашлица, която може да продължи седмици, като в началото се наблюдава леко покашляне, а при напредване на болестния процес кашлицата се засилва и става влажна;

Храчки - болните отделят храчки главно сутрин, понякога примесени с кръв;

Повишена температура - болните имат слабо повишена температура за продължителен период от време (дори с месеци). Възможно е заболяването да протече и без повишена температура;

Изпотяване - то е обилно, особено нощно време;

Болки в гръдния кош - срещат се при повечето болни между плешките, в раменните и страничните области на гръдния кош, като се засилват при дишане и кашлица;

Безапетитие - то води до намаляване на телесното тегло;

Задух - характерен е за напредналите стадии на болестта;

Отпадналост и безсилие - тези симптоми продължават дълго време. Туберкулозата може да протече и напълно безсимптомнов около 15% от случаите. При възрастни хора често наподобява пневмония или друго инфекциозно заболяване.
КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ЗАРАЗЯВАНЕ С ТУБЕРКУЛОЗА
Профилактиката на заболяването включва:

Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизиране - на 7, 11 и 17-годишна възраст;

Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма, чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;

Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);

Поддържане на добра лична и обществена хигиена;

Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;

Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.
ЛЕЧЕНИЕ НА ТУБЕРКУЛОЗАТА
        Туберкулозата е лечимо заболяване, но когато лечението започне навреме. Късно откритата туберкулоза води до усложнения, с което значително се увеличава срокът на лечението.
        Лечението е продължително и трябва да се провежда в болнично заведение, където се осигурява необходимия хигиенно - диетичен режим. Най - краткият срок е 6 месеца и то не трябва да бъде прекъсвано. Спирането му е опасно, защото тогава се създават условия за развитие на много устойчиви бактерии към употребяваните медикаменти. Това води до трудно, стигащо до 2-3 години лечение.
        След правилно и достатъчно по продължителност лечение над 90% от болните оздравяват и се връщат към пълноценен живот.
ТУБЕРКУЛОЗА, СПИН И НАРКОТИЦИ
        През 1993г. Световната здравна организация (СЗО) обявява туберкулозата за световен здравен проблем, който се нуждае от спешни мерки за действие. Според СЗО болестта се разпространява със заплашителни темпове, като всяка секунда се заразява по един човек. Туберкулозата убива повече млади и възрастни хора от което и да е друго инфекциозно заболяване и е една от водещите причини за смъртността. Всяка година от 8 до 10 милиона души се заразяват с туберкулоза и 2 милиона умират от нея, сред които 100 000 деца. Повече от 75% от смъртните случаи в резултат на туберкулоза са сред хора на възраст между 15 и 54 години - икономически най-активната част от населението. Около една трета от хората по света, приблизително 2 милиарда души, са носители на туберкулозната бактерия. Счита се, че повечето от тях - в 90% от случаите, няма да развият заболяването през живота си.
        Вирусът на ХИВ силно отслабва имунната система и прави хората значително по-податливи към заразяване и развитие на туберкулоза. Той се размножава в белите кръвни клетки (Т-лимфоцити) и по този начин ги унищожава. Тези клетки имат решаваща роля за правилното функциониране на имунната система, която предпазва човешкия организъм от различни заболявания, причинени от микроорганизми, както и от развитието на туморни процеси. Броят на Т - лимфоцитите при хората със СПИН значително намалява и имунната им система силно отслабва. В резултат на това се появяват различни инфекции или туморни заболявания, които не се срещат или се срещат рядко у здравите лица. Тези инфекции се наричат опортюнистични, като най-често срещаната от тях е туберкулозата. Туберкулозата е заразно заболяване, което се предава основно по въздушно - капков път. Източник на инфекцията са заразените хора, които отделят бактерии при кихане, кашляне и говор. При болните от СПИН туберкулозата се проявява най-често с тежко възпаление на белите дробове, температура, обилно нощно изпотяване, кашлица, загуба на тегло. С напредване на имунната недостатъчност протичането на туберкулозата при болните от СПИН се усложнява, като в белите дробове могат да се образуват кухини, наречени каверни. В каверните се съдържат милиони бактерии, които могат да преминат в кръвта, а оттам и в много други органи - най-често в лимфните възли на белите дробове и в областта на шията; мозъка; сърцето; костите; червата; бъбреците и кожата. Туберкулозата ускорява развитието на ХИВ инфекцията и е една от водещите причини за смъртността сред хората, боледуващи от СПИН. Затова е необходимо те да се изследват за туберкулоза и своевременно да се лекуват. За лечението на туберкулозата се използват съвременни противотуберкулозни медикаменти, които се прилагат в различни комбинации в зависимост от състоянието на пациентите.
        Лечението на туберкулозата удължава живота на хората, болни от СПИН. Нерядко обаче се наблюдават случаи на резистентна туберкулоза. Това означава, че причинителят е станал устойчив (резистентен) на прилаганите медикаменти, което е сериозен проблем за болните от СПИН.
        Инжекционната употреба на наркотици е една от причините за разпространението на ХИВ, хепатити В и С и сифилис. В световен мащаб повече от 13 милиона души употребяват инжекционно наркотици и техният брой, особено този на младите хора, се увеличава. Счита се, че инжекционната употреба на наркотици е отговорна за поне 10% от новите случаи на ХИВ инфекция по света. Предаването на ХИВ чрез инжектиране на наркотици засяга не само, употребяващите ги, а също и техните сексуални партньори, чрез предаването на вируса по полов път от майка на бебе, инфекцията може да се разпространи до много по-широк кръг хора, които не употребяват и никога не са употребявали инжекционно наркотици.
        Предлагането на пълен набор от възможности за лечение, включително поддържащо такова, доброволно консултиране и изследване за ХИВ, превенция на предаването на ХИВ, достъп до първична здравна помощ и достъп до антиретровирусно лечение, сред хората, употребяващи инжекционно наркотици може да доведе до предотвратяване и овладяване на епидемията от ХИВ.

ОБОБЩЕН АНАЛИЗ

ОТ АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ ЗА НИВО НА ЗДРАВНИ ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И НАГЛАСИ СРЕД УЧЕНИЦИ ОТ УВЗ ГР. БУРГАС ПРОВЕДЕНО ПРЕЗ 2010 Г. ПО НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ НА ТУБЕРКУЛОЗАТА

През 2010г. бе извършено анкетно проучване за ниво на здравни знания, умения и нагласи и за идентификация на дефицити в знанията по превенция и контрол на туберкулозата. Обхванати бяха 258 ученика на възраст 15-17 год. от 5 УВЗ на гр. Бургас /СОУ "К. Преславски", ПМГ "Акад. Н. Обрешков", ГЧЕ "В. Левски", ГРЕ "Г. С. Раковски" и Търговска гимназия/. В тези УВЗ не е провеждано анкетно проучване през последните години по проблема.
Целта на проучването бе да установи степента на информираност на подрастващите, относно заболяването туберкулоза, рисковите фактори за нейното развитие и профилактика.
Основни резултати:

Семействата на 70,15% от обхванатите се състоят от 4 и повече души.

9,68% от анкетираните живеят в жилище под наем, а 90,32% в собствено такова.

На въпроса: "Колко пъти се храните на ден?" - 42 ученика или 16,30% се хранят по 1-2 пъти дневно, което е нездравословно при подрастващите, 125 ученика от анкетираните или 48,44% съобщават, че се хранят 3-4 пъти на ден, а 87, което е 33,72% повече от 4 пъти дневно.

89,14% отбелязват, че храната, която консумират съдържа белтъчини /месо, мляко и млечни продукти/, витамини /плодове, плодови сокове, зеленчуци/, а 10,86% от децата не се хранят здравословно.

На въпросите свързани с вредните навици тютюнопушене и злоупотреба с алкохол се получиха следните резултати:
- 88 ученика или 34,10% отговарят, че пушат. 56,81% от употребяващите цигари пушат до 10 цигари дневно, 36,4% от 10 до 20 цигари дневно, 5,68% над 20 цигари дневно;
- 56 от анкетираните или 25,58% съобщават, че употребяват алкохол. От тях злоупотребяват с концентрати 27,27%, с вино 19,69%, с бира 63,63%. Някои от употребяващите алкохол ученици, посочват, че са опитвали повече от един вид.

34,88% от учениците съобщават, че често изпадат в състояние на умора и преумора.

На 40 от анкетираните ученика, което е 15,51% не е известно, че при поява на суха кашлица, изпотяване, намаляване на телесното тегло, поява на температура и болки в гръдния кош, трябва да потърсят консултация от лекар.

3,87% от анкетираните съобщават, че са имали или имат болен от туберкулоза в семейството си.

Само 51,16% от учениците са осведомени, че са имунизирани с БЦЖ ваксина.

43,80% от анкетираните не са наясно, че намалените защитни сили на организма са предпоставка за появата на болестта туберкулоза.

73,64% провеждат ежедневно закалителни процедури /сън в проветрена стая, спортуване, излети сред природата/, но само 38,37% от тях спортуват.

43,41% се нуждаят от повече здравна осведоменост по проблема туберкулоза.
        От направения анализ става ясно, че по-голяма част от анкетираните ученици са запознати със заболяването. Дефицити се наблюдават в знанията им по отношение на това какво е здравословен начин на живот и провежданите имунизации срещу туберкулоза. Тревожен е факта, че употреба на алкохол и цигари се наблюдава при 1/3 от тях, а повече от 50% от учениците нямат желание и необходимост да получат по-голяма здравна информираност по проблема.
Основни изводи:
        В сравнение с проведените анкетни проучвания в предходни години сред ученици от Бургаски регион се наблюдава завишаване на:
                - учениците, хранещи се нездравословно;
                - на все по-често изпадащите в състояние на умора и стрес;
                - употребяващите цигари и алкохол.
        За постигане формирането на трайни здравни навици и умения сред подрастващите е необходимо:
                - да се подобри здравната профилактика, както и да се популяризира здравословния начин на живот включващ разнообразно, балансирано и редовно хранене, активен двигателен режим и ограничаване на рисковите фактори, като тютюнопушене и алкохол;
                - да се повиши обществената информираност и ангажираност по отношение на заболяването туберкулоза.

... ^ връщане в началото

18 МАЙ - Световен ден на жертвите от СПИН

        От 1983г. всяка трета неделя на месец май светът почита паметта на жертвите покосени от коварната болест.
        В началото на 1991г. в Ню Йорк се създава идеята за създаване на глобален символ за борбата със СПИН. Това е червената лента-символ за солидарност и толерантност към тези, които често са дискриминирани от обществото, хора живеещи със ХИВ и СПИН.
        За пръв път той се появява в Европа в понеделник преди Великден през 1992г. когато повече от 100 000 червени лентички са раздадени по време на концерта на Фреди Меркюри на стадион Уембли в Лондон за борба срещу СПИН
        Над 1 млрд. души в повече от 70 държави по света гледаха това шоу. Символът на солидарност и толерантност към хората, живеещи със ХИВ/СПИН са червената лентичка и червените звезди около нея.
Червените звезди означават:

червени като олицетворение на ХИВ/СПИН, станали жертви на болестта

червени като жарта, която бавно погубва пълноценният живот на хората, живеещи със ХИВ/СПИН

червени като кръвта, засегнати от вируса на СПИН

червените звезди образуват окръжност, като знак на обединението в борбата с ХИВ/СПИН и затова, че все още няма спасение от коварната болест
Червената лентичка е:

червена като любовта, символ на страстта и толерантността към страдащите

червена като кръвта, символизираща болката причина от факта, че толкова много хора са починали от СПИН

червена като гнева, заради безпомощността, с която се изправяме пред една болест, за лечението на която няма изход

червена като предупреждение да не пренебрегваме с равнодушие един от най-големите проблеми на нашето време.
Червената лентичка е глобален символ на солидарност към ХИВ-позитивни хора и хора болни от СПИН и тя обединява хората в общата борба срещу болестта.
Разпространението на ХИВ-инфекцията сред младите хора в световен мащаб нараства с голяма скорост. 17% от новооткритите случаи са регистрирани при млади хора на възраст под 15 години. Според СЗО близо 40 млн. души по света живеят с вируса на СПИН.
Засягат се всички възрастови групи от 17 до 71години.
Най-поразената възрастова група е 20-29 години Запазва се тенденцията водещ да бъде сексуалният полов път на предаване на инфекцията-хомо и хетеросексуален, употребата на интравенозни наркотици.
Анализът на данните показва, че в общността на интравенозните наркомани, поради използване на общи игли и спринцовки съществува реална опасност от бързо разпространение на ХИВ-инфекцията.
Заразени по вертикален път (майка-дете) са 1%.
Около 63% от всички серопозитивни лица са регистрирани в следните региони: София, Бургас, Пловдив и Варна. По данни на МЗ за цялата страна до този момент с носителство на ХИВ са 972 души.
През 2009г. до този момент е регистриран 1 серопозитивен случай за страната.
В кабинетите за анонимно и безплатно изследване на ХИВ/СПИН-КАБКИС от началото на тяхното откриване до сега разкриваемостта на случаите е 6 пъти по-висока в сравнение с другите лаборатории в страната.
        За КАБКИС при РИОКОЗ-Бургас от началото на 2009 година до сега са изследвани 1378 души на възраст между 15 и 81 години като 666 лица са се изследвали по време на кампании, 64 лица по програми на НПО и 88 с профилактични документи.
        За отбелязването на този паметен ден РИОКОЗ съвместно с НПО "Доза обич", БЧК и съдействието на ректори и педагози извърши на 13 и 14 май 2009г. промоция на КАБКИС в Професионален колеж по туризъм, Медицински колеж - гр. Бургас и ПТГ по туризъм в к. к. Слънчев бряг, общ. Несебър. През мобилните кабинети се изследваха 237 млади хора.

        Нека и тази година запалим свещичка и закачим червената панделка с насочени надолу краища-символ на кръвта и отиващият си живот!

... ^ връщане в началото

31 май – Световен ден за борба с тютюнопушенето

Какво трябва да знаем за цигарите?

Повече от 4000 химични вещества се съдържат в тютюневият дим. Много от тях са токсични, други са радиоактивни, а над 40 причиняват рак. Причината за това е високата температура, до 900C, която се развива в димящият край на цигарата при вдишване. Около 85% от тютюневият дим в затворено помещение се дължи на страничен димен поток. В него се съдържа 2 пъти повече никотин, 5 пъти повече въглероден оксид, 3 пъти повече канцерогена безпирен.
Никотин - главна причина за създаване на психическа и физическа зависимост. Посредством белите дробове и кръвоносните съдове никотина достига до мозъка за 7 секунди от запалване на цигарата. Той води до увеличаване скоростта на кръвният ток, поради стесняване на кръвоносните съдове, повишаване стойностите на артериалното налягане, което кара сърцето да работи по-учестено и да изисква повече кислород. Действието на никотина може да бъде една от причините за внезапна смърт при интензивни пушачи на средна възраст.
Катран - маслена комбинация от 60 вещества които причиняват рак. Уврежда белодробните тъкани. Оцветява пръстите и зъбите.
Въглероден окис - той изтласква кислорода от червените кръвни клетки, вследствие на което тъканите и най-вече сърцето получават по-малко кислород. Въглеродният окис е силно отровен газ.
Кадмий - блокира действието на един важен елемент на растежа-цинка. Това води до забавяне развитието на детето което се ражда с тегло под нормата.
Пасивно тютюнопушене - представлява вдишване на цигарен дим, издишан от пушача и дима, който излиза от края на запалената цигара.
Тютюнопушенето е пряка или косвена причина за смъртта на 11-12 000 души годишно. България заема 4-то място в Света по потребление на цигари.
Кои са болестите, свързани с тютюнопушенето?
Основни причини за смърт от тютюнопушене:

исхемична болест на сърцето и инфаркт

хронична обструктивна белодробна болест

рак на бял дроб

други локализации на рак: уста, гърло, пикочен мехур, бъбреци, панкреас, хранопровод, стомах, черен дроб, рак на кръвта.
Увреждане на кръвоносните съдове:

заболяване на кръвоносните съдове на долните крайници

мозъчен инсулт

аневризма на аортата
Други заболявания:

пневмонии

катаракта

инфекции на устната кухина и венците
Влияние върху човешката репродукция.
Бременност и тютюнопушене
Това рисково поведение се отразява неблагоприятно върху здравето на майката и плода. Жените, които пушат по време на бременност са с по-висока степен на риск за развитие на остеопороза, сърдечно-съдови заболявания, хроничен бронхит и емфизем, ракови заболявания. По-тежкото протичане за бременността при тях се дължи на тютюнопушенето. Нероденото дете също става „пушач”.
Какви последици може да има при бременната жена?

повишен риск за:плода

недоизносване на плода

преждевременно раждане

раждане на мъртъв плод

смърт на детето, непосредствено след раждането

раждане на деца с увреждания

ниско тегло на новородените бебета
Трябва да се знае, че:
Децата с бащи-пушачи се раждат с по-малко тегло от тези, чиито родители не пушат. Смъртността на децата в утробата е силно повишена, когато бащата си е позволявал над 10 цигари дневно. Пушенето при мъжа уврежда сперматозоидите му и може да причини различни генетични увреждания на бъдещият зародиш. Влиянието на тютюневият дим върху плода при пасивното пушене може да се прояви и в по-късният живот на детето. Бебетата изложени на тютюнев дим по време на бремеността и след раждането боледуват по-често от инфекции на дихателните пътища, астма и възпаление на ушите. В училищна възраст те са по-нервни, по-трудно се концентрират в час и по-трудно усвояват материала в сравнение с връстниците си. Когато тези деца сами решат да посегнат към цигарите те стават зависими от никотина още след трети-четвърти опит.

Няма безвредна цигара!

Пушейки, ти „печелиш”:

лош дъх

ранни бръчки

пожълтели зъби

коси без блясък и чуплив косъм

ускорен пулс и повишено кръвно налягане

дрезгав глас и кашлица

висок риск да се разболееш от рак на белите дробове

по-често боледуваш от хроничен бронхит, емфизем и сърдечни заболявания
Когато не пушиш ти:

владееш положението и можеш да казваш „не”

намаляваш риска от високо кръвно налягане, инфаркт, инсулт, хронични белодробни заболявания и рак

дишаш по-леко, изпълнен си с енергия и сила

изглеждаш добре и си приятен за околните

грижиш се за твоето здраве и здравето на твоето дете

ще родиш здраво бебе

ще запазиш собственото си здраве

ще спестиш пари

ще се освободиш от чувството за вина
Скъсване с навика:

правете нещо друго, вместо да пушите

помислете за обичайното време, когато обикновено запалвате цигара. Напр. след ядене, когато ви е скучно или когато шофирате, за всеки един от тези моменти измисли нещо друго, с което да замениш цигарата.
Направи бързо следното:

кажи „не” дори и на глас

мисли: повтори си причините, поради които си решил да се откажеш

действай: пий вода, дъвчи дъвка, върши нещо с ръцете си, рисувай, решавай кръстословици, движи се, срещни се с близък приятел, разказвай нещо, усмихвай се!

избягвай изкушаващите ситуации: унищожи всички цигари, изхвърли всички цигари и пепелници, избягвай местата, където си пушил, не употребявай алкохол поне през първите 2 седмици от отказването.

ако отново запалиш цигара, запази контрол, забрави чувството за вина, бил си в трудна ситуация, състави план и проектирай какво ще направиш следващият път, когато отново си така. Поговори с приятел, поеми цялостната отговорност и ти ще откажеш тютюнопушенето.
При тази първа крачка, за да изчистиш никотина от организма си трябва да се храниш правилно със следните задължителни храни:

пълнозърнест хляб,

бобени храни,

зеле, моркови,

варено жито,

овесени ядки

ябълки 3-4 на ден,

плодови сокове,

билков чай,

риба,

минерална вода.
Избягвай:

тлъсти меса,

консерви,

кафе, алкохол.
И така кашлицата ще намалее или ще изчезне - първият симптом на възстановяване. Временното наддаване на тегло, нервност, кашляне, проблеми със съня показват, че твоето тяло продължава да се бори, възстановява и изчиства от никотина.
Продължавай и ще успееш!

Отговори искрено:
1. Събуждаш ли се посред нощ, за да запалиш цигара?

А - да (3точки)

Б – не (0точки)
2. Колко бързо след като се събудиш запалваш първата си цигара?

А - на 5-та минута (2 точки)

Б - на 6-30-та минута (1точка)

В - след 30-та минута (0точки)
3. Колко цигари изпушваш през деня?

А - до10 броя (0точки)

Б - до 20 броя (1 точка)

В - повече от 20 броя (2точки)

Коментар:
0 точки - Все още не си зависим. Причините са в твоята психика. Ако проявиш воля ще се откажеш.
1-2 точки - На път си да станеш зависим, но специалисти могат да ти помогнат да ги откажеш дори от първия път. Консултирай се в кабинета за отказване в РИОКОЗ.
3-5 точки - Ти си зависим от никотина. Ако много искаш - имаш шанс. Опитай! В лечението ще ти помогне твоят личен лекар.

... ^ връщане в началото

5 ЮНИ - Световен ден за опазване на околната среда

ОКОЛНА СРЕДА И ЗДРАВЕ

Атмосферен въздух
Важна част от околната среда, играеща съществена роля за здравето на хората, както и за продължителността на живота, е атмосферния въздух. Постоянни съставки на атмосферния въздух са: кислород, азот, въглероден диоксид, инертни газове, озон и водни пари. Освен тези постоянни съставки в околната газова среда е възможно наличието и на други като: серен диоксид, амоняк, азотни газове, сероводород, твърди-прахови частици и микроорганизми. Дебелината на атмосферата е приблизително 500-600 километра и е изградена от три основни слоя: тропосфера, стратосфера и йоносфера. Най-съществено значение за живота и здравето на човека и всички живи организми има тропосферата. Най-важен фактор на въздуха, към който организма на човека е особено чувствителен, е неговия газов състав. Съдържанието на постоянните газове в атмосферния въздух е както следва: азот 78-80%; кислород 20,70-20,94%; въглероден диоксид 0,03-0,04%. Останалите съставки заемат до 1% от въздуха.

Замърсяване на атмосферния въздух и влияние върху здравето на човека
Атмосферните замърсители оказват негативно въздействие като причиняват: възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища и очите; различни форми на интоксикация /остра или хронична/; подтискане на имунитета и повишена предразположеност към различни инфекциозни и неинфекциознни причинители; генетични увреждания и други. Обикновено проблема със замърсяването на атмосферния въздух съществува в големите урбанизирани центрове, на чиято територия има промишлени обекти, източници на вредни емисии, създаващи риск за здравето на населението; повишен транспортен трафик; източници на битово замърсяване, каквито са горивата и замърсяване с прахови частици. Влиянието на замърсената атмосфера се изразява чрез увеличаване на заболеваемостта, което може да се установи чрез задълбочени епидемиологични проучвания за качествата на атмосферния въздух в населените места, обхващащ:

изучаване на риска за здравето на различни групи от населението, свързани със специфичните източници на замърсяване в региона

идентификация на тези източници и характеристика на вредните емисии

епидемиологично проучване на биологичното и физиологично въздействие на установените замърсители върху здравето на населението

изготвяне на задълбочени анализи за актуалното състояние на факторите на атмосферния въздух и стратегии за намаляване и елиминиране на вредните емисии

За да бъде въздухът, който дишаме чист е необходимо да спазваме няколко основни изисквания:

да се използват автомобили, които да не отделят в околната среда отработени вредни газове над ПДК и да се използват качествени горива

да се осигурят зелени пространства около жилищните сгради, особено тези, намиращи се в близост до промишлени предприятия, източници на атмосферни замърсявания, оживени пътни артерии с натоварен автомобилен трафик, рискови детски обекти и други

да се използват съвременни, авангардни технологии за ефективно пречистване на отпадните продукти от промишлената дейност на предприятия, потенциални източници на атмосферно замърсяване

Вода
Водоснабдяването на населените места с отговаряща на здравните норми питейна вода, е другото условие освен атмосферния въздух за осигуряване на благоприятни здравословни условия на средата.Това е определено чрез установени норми за качества на питейна вода по БДС, включващи органолептични и физикохимични показатели. В случай на отклонение от тях възникват рискове от заболявания на населението, ползващо съответния водоизточник. От заразните заболявания, предавани по воден път най-значими са: холера, вирусен хепатит тип А, дизентерия, коремен тиф, паратиф и други. Източници на микробиологично замърсяване на питейната вода могат да бъдат: фекално-битови замърсители, отпадни води от животновъдни комплекси, химични производства и други източници на замърсяване. За да запазим качествата на питейната вода в границите на нормите и да елиминираме риска от възникване на неблагоприятни последици върху здравето на консуматорите е необходимо да се спазват няколко изисквания:

да опазваме околната среда, като не допускаме замърсяване с битови, промишлени отпадъци и пестициди, машинни масла, миещи и перилни вещества, изкуствени торове и други, което би запазило равновесието в природните екосистеми

в жизнената си и битова среда да използваме екологични препарати

да не се употребяват изкуствени торове, пестициди, хербициди и фунгициди за селскостопанската дейност в санитарно-охранителните зони на водоизточниците

Здравно значение на водата за хората
Водата съставлява приблизително 80% от земната повърхност като само 1% е достъпен за хората. При наличие на отклонение в химичния състав на водата е възможно да възникнат определени незаразни заболявания сред населението в определен географски район:

зъбен кариес-при дефицит на флуор и флуориди

флуороза-при повишено съдържание на флуор и флуориди

анемия - при недостиг на кобалт в питейни води и почви

молибденова подагра - при високо съдържание на кобалт в питейни води и почви

урска болест - при повишено съдържание на манган и фосфати

бъбречно - каменна болест - при води с висока твърдост

злокачествени новообразования - при замърсяване на водите с химични елементи с доказан канцерогенен ефект: хром, берилий, арсен и други

Особено голямо е епидемиологичното значение с риск от развитие на заболявания, обусловени от микробиологично замърсяване на питейната вода. Най-често на такива замърсявания могат да бъдат изложени откритите водоизточници, осигуряващи питейни води на големите населени места, в следствие от попадане в тях на битово-фекални води, пестициди, промишлени отпадъци и други. За недопускане на това следва да бъде осигурена отговаряща на здравните изисквания и в съответствие на съществуващата нормативна база здравно - охранителна зона на водоприемниците, надзор за ефективно пречистване, обеззаразяване на питейната вода в тях и запазване на нейните качества в съответствие със съществуващите БДС до крайния потребител.
Човекът и неговата жизнена среда представляват едно цяло и хармонията им е гаранция за здраве и дълголетие.

... ^ връщане в началото

26 ЮНИ - СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С НАРКОМАНИИТЕ

Най-хубавото място за живеене e светът без дрога!

          Всяка година на 26 юни се отбелязва Световния ден за борба с наркоманиите.
          На този ден хората по света изразяват активната си позиция и съпричастност в борбата с наркотиците. Милиони млади хора и техните семейства живеят с проблема, свързан с дрогите. Рязко се снижава възрастта на първия опит на употреба на наркотици. Този факт, заедно с лесната достъпност и ниската им цена в България буди особена тревога.
          Наркотиците са едно от най-големите предизвикателства на нашето време. Те проникват навсякъде и никой, независимо от социалния си статус, образование и материално състояние не е предпазен от тях. Многомилионната армия на консуматорите на дрога непрекъснато расте и което е по-страшно, непрекъснато се подмладява.
          Нагласата и отношението на семейството към наркотиците и контролът върху поведението на децата им имат огромно значение за това дали те ще проявят интерес към дрогата и ще тръгнат по пътя на зависимостта.
          Родителите трябва да са информирани за опасностите от употребата на наркотици, за да предпазят своите деца, тъй като профилактиката е по-доброто решение от лечението.
          Много често те са последните, които научават, че детето им използва наркотични вещества. В забързаният темп на съвременния живот до голяма степен това се дължи на нарушеното общуване в семейството.
          Съществуват различни стилове на възпитание: едни, които гарантират по-голяма сигурност и други, които понякога могат да провокират консумацията на дрога. Успешното възпитание включва подкрепа на положителните качества и модели на поведение на подрастващите, които търсят своята идентичност.
          ГРЕШАТ РОДИТЕЛИ, КОИТО:

мислят, че наркотиците са привилегия единствено на "лошите" деца, а не и за собствените;

тормозят и малтретират детето си при съмнение, че то проявява интерес или вече посяга към дрогата;

проявяват склонност да проповядват, като изтъкват себе си и колко този порок им е чужд;

не предприемат нищо, заблуждавайки се: "Моето дете взема само марихуана, но не и хероин";

не ангажират децата си с алтернативни дейности, които да противостоят на употребата на наркотици.
          ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ ПРИ УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ
          Обикновено не се наблюдават достатъчно ясни признаци и симптоми при употребата на наркотици. Това в много случаи затруднява ранното разпознаване на употребяващите наркотици.
          Външни признаци:

неестествено разширени или свити зеници;

зачервени или потъмнели очи;

забавен и неразбираем говор;

състояние на опиянение без мирис на алкохол;

потиснатост или свръхактивност;
Сигурни белези:

следи от убождане;

тръбички от хартия или станиол;

малки лъжички, капсули, шишенца, тръбички, таблетки, прахчета (с неизвестно съдържание);
Изменения в поведението:

загуба на амбиции и интерес към бъдещето;

чести отсъствия от къщи и бягство от училище;

известна тайнственост в поведението;

честа и рязка смяна в настроението;

промяна в състава на приятелите и познатите;

свръхчувствителност към критика, немотивирана агресивност;

чести и необясними телефонни разговори;

зачестяващи искания за пари или поява на суми с неясен произход;

липса на малки и скъпи предмети от дома (бижута, дрехи, книги и др.)

влошаване на здравето и физическото състояние.
Ще помогнем на нашите деца да се изградят като личности, способни да отстояват себе си и да не посягат към дрогата:

Ако сме по - толерантни те ще се научат да бъдат търпеливи.

Ако им вдъхваме кураж те ще се научат да бъдат уверени.

Ако получават похвала те ще научат какво е благодарност.

Ако срещат одобрение те ще научат да харесват себе си.

Ако се отнасяме към тях с благосклонност те ще се научат да търсят любовта в света.

Ако получават признание те ще се научат да следват целта си.

Ако живеят сред честност и почтеност те ще се научат какво е истина и справедливост.

Ако живеят в сигурност те ще се научат да вярват в себе си и в хората.

... ^ връщане в началото

10 СЕПТЕМВРИ - ПРЕВЕНЦИЯ НА САМОУБИЙСТВАТА

Самоубийството е един от най-сериозните здравни проблеми в световен мащаб, отчитайки загубата на приблизително по 1 милион човешки живота всяка година.
Един милион самоубийства годишно означава:

Повече хора отколкото загиват всяка година по света в резултат на войни и убийства.

Всеки 30 секунди някой се самоубива някъде по света.

Всеки 3 секунди някой се опитва да умре.
          В България всяка година около 1500 души умират поради самоубийство, а други 3000 души правят опит да отнемат живота си; над 70% от тях са в детско-юношеска и младежка възраст. То е сред трите основни причини за смърт сред младите хора на възраст между 15 и 35 години.
          Всяко самоубийство има сериозно въздействие най-малко върху шест човека. Психологичните, социални и финансови последици от него върху семейството и общността са неизмерими.
          Самоубийството е комплексен проблем, за който няма една единствена причина. То е резултат от комплексното взаимодействие на биологични, генетични, психологически, социални, културални фактори и фактори на средата.
          Трудно е да се обясни защо някои хора решават да извършат самоубийство, докато други – в подобна или по-тежка ситуация, не взимат такова решение. Всъщност, повечето от самоубийствата могат да бъдат предотвратени.
          Според изследвания психичните разстройства и заболявания са водещи фактори за суицидно поведение. Най-висок е рискът при лица с депресия, следвана от алкохолизъм, наркомании, шизофрения. Опитите за самоубийство са най-чести по време на криза.
          Най-голямо значение за суицидните действия имат емоционалните и импулсивните реакции. Субективните мотиви могат да бъдат: разочарования, загуба на близък или страх от такава, страх от болест (вкл. рецидив на психично или раково заболяване), страх от негативно мнение или отношение на други хора, самота, изолация, загуба на смисъл на живота, преживяване на празнота, неспособност за приспособяване.
          Няма категорични критерии за суицидалност (склонност към самоубийство). Често се самоубиват разведени хора, бездетни жени, самотни възрастни хора, жертви на насилие или преследване по политически, религиозни или расови причини, хора, без здрави социални връзки, хронично или неизлечимо болни, инвалиди, юноши, хора с конфликтни отношения на работа или вкъщи.
          Поговорката: “Куче, което лае, не хапе” по отношение на самоубийствата и опитите за самоубийства не важи. Доказано е, че в почти всички случаи хората, предприели подобни действия, по един или друг начин дават сигнали към околните за своето състояние, изказвания за “желанието да се умре”, “чувство на безполезност” и т.н. Всички тези призив за помощ не бива да се игнорират.
          Каквито и да са проблемите, чувствата и мислите на суицидната личност, те са еднакви по целия свят:

Чувства - тъга, депресия, самота, безпомощност, безнадеждност, ниска самооценка, вина

Мисли - “Иска ми се да съм умрял/а”, “Не мога да направя нищо”, “Не мога повече”, “Аз съм неудачник и бреме за другите”, “Другите ще са по-щастливи без мен”.
Не е желателно подобни изказвания да се подминават с лека ръка, особено когато са и повтарящи се..
В такива случаи отделете малко от времето си за конкретната личност, предложете емоционална подкрепа, изслушайте притесненията му, без да давате съвети или решения, акцентирайте на позитивните емоции. Не се колебайте да потърсете и специализирана помощ.

Да опазим децата заедно - общество, родители, учители!

... ^ връщане в началото

10 ОКТОМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

        Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение и успешно да общува с другите хора, ражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива, да се усъвършенства. Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване, а само отсъствието на горепосочените признаци и наличие на някои по-сериозни проблеми.
        Има един надежден критерий за диагностицирането на наличието на душевно здраве или на наличието на психологически проблеми у даден човек. Човекът, намиращ се в добро душевно здраве, се адаптира успешно, по най-добрия начин. Човекът, чието психично здраве е разклатено, ще има проблеми и трудности в адаптацията.
        Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и др. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики. Първата е обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора. Втората е субективна: човекът с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите си и действията си, безпокойство за бъдещето.
        Стресът е основен рисков фактор за нарушения в психичното и физическото здраве. Малко или много в днешно време всички сме подложени на стрес, това е неизбежно. Но правим ли нещо по въпроса?
        Всекидневните проблеми вземат своето, изтощават енергията ни и ни пречат да покажем максимума, на който сме способни. Списъкът е дълъг и вероятно познат на всички: финансови затруднения, взаимоотношения с другите, загуба на близки, деца, раздяла, изпити, стремеж към успех, службата, неудовлетвореност, недоволство от работата, непрекъснато бързане, болести, принудителни промени, пенсиониране, промени в температурата, физически стрес.
        Междувременно физическото и психическото ни здраве минават на заден план, а това нерядко води до усложнения и сериозни проблеми. Установено е, че в много голяма част от случаите артритът, заболяванията на сърдечно-съдовата, храносмилателната и дихателната система, ракът и депресията се дължат на стреса.
        По принцип човешкият организъм може да се справи до известна степен със стреса, при определени обстоятелства той дори е полезен. Превръща се в проблем, когато хората не му обръщат внимание и "пришпорват" нервната си система, без да спрат, за да си поемат дъх. Тялото и психиката се нуждаят от време, за да се възстановят от продължителния стрес и да се избегне тоталния срив.
        В такива случаи се препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата, общуване с близките и др.
        При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт, не се колебайте да потърсите помощ от специалист (психолог, психотерапевт). Колкото по-рано го направите толкова по-бързо и лесно ще възстановите душевното си състояние. Нещо повече - специалистът може да ви научи как да се справяте с тъжните/ тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка, как да противостоите на трудностите, да решавате своите проблеми, да понасяте загубите, които ви поднася съдбата.
        Да се потърси помощ за възстановяване на психичното благополучие, не означава непременно да сте "луд", а по-скоро профилактика на психични и някои физически заболявания.
        Никоя социална група не е напълно предпазена от психични разстройства, но рискът е много по-голям за бедните, бездомните, безработните, хората с ниско образование, жертвите на насилие, емигрантите и незаконно пребиваващите, малцинствата, децата и юношите, жените, с които е злоупотребявано, и възрастните, грижата, за които е занемарена.

... ^ връщане в началото

20 ОКТОМВРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

        СЗО подчертава, че йодният дефицит, като проблем на общественото здраве, с ефектите си върху развиващия се мозък, менталния капацитет, здравето на жените и по този начин и върху икономическата продуктивност на обществото подлежи на политика на превенция и устойчиво елиминиране.
        България е една от страните в Европа с ендемично разпространение на йодния дефицит. Последния е екологична даденост, характерен за планинските и полупланински райони на планетата. У нас тези райони заемат 1/3 от територията на България. В тях живее почти половината от населението на страната. През 1958 год. е въведена задължителна профилактика на населението в ендемичните райони с йодирана готварска сол, а през 1994 год. се полагат основите на системна национална политика за ликвидиране на йоддефицитните заболявания. Въвежда се задължително използване на йодирана сол от населението в производството на храни и общественото хранене и системен контрол на съдържанието на йод в солта.
        Резултатите от проведеното през 2008 год. национално проучване за разпространение на йоддефицитните заболявания дават основание да се приеме, че приложената стратегия за ликвидирането им чрез универсално йодиране на солта за хранителни цели е ефективна и ендемията от йоддефицитни заболявания е ликвидирана.
        Пълноценното развитие и растежът на човешкия организъм изискват да се приема ежедневно определено количество йод.
        Йодът е микроелемент от жизнена важност за човека. Той е основна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират обмяната на веществата и функциите на всички органи. Тяхната роля е решаваща за развитието и растежа на децата. Най-чувствителна на въздействието им в детската възраст е централната нервна система.
        Дневните нужди от йод възлизат на 150 мкрг /микрограма/ за възрастните, 200 мкрг за бременните и кърмещи жени и 100-120 мкрг за децата до 12г. възраст.
        Дневният прием на йод под 100 мкрг води до сериозни нарушения в организма, известни като йоддефицитни заболявания.
Към тях се отнасят:
                - Ендемичната гуша и усложненията и
                - Хипотиреоидозата /намалена функция на щитовидната жлеза/;
                - Изоставане в нервно-психическото развитие, проявяващо се с различна по степен умствена изостаналост, от които най-тежката е кретенизмът;
                - Нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване;
                - Двигателни, говорни или слухови дефекти;
                - Разстройства в репродукцията - аборти, мъртвораждаемост, стерилитет и др.
        Основен източник на йод е храната. С най-голямо съдържание на йод са рибата, морските продукти, орехите, млечните произведения, зеленчуците и плодовете.
        За кърмачетата основен източник на йод е майчината кърма и кравето мляко, плодовите и зеленчуковите сокове.
        Консумацията на животински и растителни продукти от райони, чиито почви и води са бедни на йод /планински, полупланински или такива с ерозия на почвата/ води до заболявания, които имат ендемичен характер. Това изисква допълнителен прием на йод.
        Универсално средство за профилактика на йоддефицитните заболявания е използването на йодирана сол в семейството, в заведенията за обществено хранене и производствата на хранителни продукти. Йодираната сол е най-подходяща за допълнителен прием на йод, защото е общодостъпен и евтин продукт. Физиологичният дневен прием на готварска сол е 5гр.. Приемът на по-голямо количество е вредно особено за възрастни, хронично болни и деца.
        Необходимо е да се знае, че йодираната сол трябва да се съхранява в сухи, добре затворени съдове, да се прибавя към ястията след снемане от огъня, тъй като високата температура води до разпадане на йода.
        Съдържанието на йод и качеството на солта предлагана на населението се контролира от РИОКОЗ. Провежда се постоянен мониторинг на солта за хранителни цели, който се извършва чрез:

Системен здравен контрол:
                - контрол на вноса;
                - контрол на обекти за производство и пакетиране на сол за хранителната промишленост;
                - контрол на производството на храни;
                - контрол на обектите в търговската мрежа.

Лабораторен анализ за съдържанието на калиев йодат в предлаганата за консумация йодирана готварска сол
През изминалото деветмесечие на 2009г. са взети общо 126 проби сол. От тях: 107 проби сол са в границата на нормата, по показател калиев йодат /28-55мг./кг./, нестандартните се разделят както следва: 13 с повишено съдържание на калиев йодат, 5 с намалено съдържание на калиев йодат и 1 с нулево съдържание. За периода са извършени 27 проверки по текущ здравен контрол на производствените обекти за пакетиране на сол на територията на Бургаски регион. За допуснатите нарушения по Наредбата за изискванията към състава и характеристиките на солта за хранителни цели са съставени 7 акта за административни нарушения - на управители, отговорни и работещи лица в предприятията за производство. Издадена е 1 Заповед за спиране реализацията и преработка на партидата до постигане на нормата. Извършени са проверки в търговските обекти и в обектите за производство на храни, където е установено, че съхраняваната и предлагана сол е в срок на годност. В търговската мрежа се предлага единствено пакетирана и етикетирана сол. Не се допуска предлагането на сол с нарушена фабрична опаковка и без съответни означения по опаковката за съдържание на йод в солта. При установяване на такива нарушения информирайте органите на Държавен здравен контрол при РИОКОЗ Бургас.

... ^ връщане в началото

20 ОКТОМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С ОСТЕОПОРОЗАТА

        Мото на двегодишната глобална световна кампания 2008-2009г. с кулминация на 20 октомври, е

        "Остани висок и високо говори за здравето на своите кости".

        Това е посланието на Световния ден за борба с остеопорозата, който стартира на 1 октомври в 91 страни. 191 Национални организации - членове на Международната фондация по остеопороза напомнят, че милиони хора трябва да обединят усилията си, за да бъде подобрена здравната политика свързана с остеопорозата.
НЕ ПОДЦЕНЯВАЙТЕ ТАЗИ БОЛЕСТ!
        Остеопорозата е болест, при която плътността и качеството на костта се влошават, което води до намаляване здравината на скелета и повишаване на риска от фрактури, особено в областта на гръбначния стълб, бедрото и китката. Остеопорозата е обществен здравен проблем в глобален мащаб, който засяга една на всеки три жени и един на всеки петима мъже. Значението на проблема нараства поради увеличаващото се дълголетие в световен мащаб. Загубата на кост няма симптоми и често първият знак за наличието на остеопороза е фрактурата. Поради всички тези причини остеопорозата често е наричана "тихата епидемия".
        Генетичните фактори в голяма степен определят дали даден човек има повишен риск от остеопороза. В допълнение вторичните рискови фактори, като медицински проблеми и съответните им лечения влияят негативно върху здравето на костите, както и фактори, произтичащи от начина на живот, като нездравословно хранене, липса на физически упражнения, тютюнопушене и прекомерна употреба на алкохол. За щастие могат да бъдат взети мерки, които могат да намалят риска от остеопороза и свързаните с него фрактури. Превантивни мерки са редовните упражнения, диета с достатъчен прием на калций, набавяне на витамин Д, чрез излагане на слънчева светлина, здравословен начин на живот и редовни медицински прегледи за поставяне на ранна диагноза. За хора с висок риск от фрактури са на разположение редица лечения, които значително намаляват риска от фрактури.
        Остеопорозните фрактури са главна причина за страдание, инвалидност и смърт при по-възрастното население на планетата. Цената на здравните услуги за лечение на остеопорозата надхвърля цената на основни хронични болести. Ето защо болестта е бреме и за болния, и за обществото.
ФАКТИ
        В Европа нетрудоспособността, причинена и дължаща се на остеопороза е по-голяма от тази на раковите заболявания, изключение е ракът на белите дробове. Остеопорозата причинява по-продължителна нетрудоспособност от редица хронични неинфекциозни болести - ревматоиден артрит, астма, високо кръвно налягане, сърдечно-съдови болести. Остеопорозните фрактури изискват значителни непреки и скрити разходи - загуба на професионална продуктивност, отпуски поради фрактури на членове на семейството. Въпреки значителния напредък в науката и медицината, реалността е доста тревожна:
                - между 12% и 20% от получилите тазобедрена фрактура умират в рамките на година.
                - 80% от хората с остеопорозни фрактури не са били диагностицирани и лекувани за остеопороза и поради това са податливи към бъдещи фрактури.
                - много здравни застраховки в света (обществени и частни) не покриват диагностиката и лечението преди първата фрактура, дори и когато това е ценово ефективно.
РЕИМБУРСАЦИЯ
                У нас след 1 юни тази година реимбурсацията на медикаментите за лечение на остеопорозата се увеличи от 25% на 50%, но все още трудно преодолима бариера за болните е необходимото изследване на DEXA скенер (т.н. остеометър за цяло тяло), което у нас не се реимбурсира - изключение са много малка част болни след трансплантация и с ендокринни заболявания, но на практика те почти не ползват тази възможност поради недостатъчната апаратура в страната.
"ОСТАНИ ВИСОК"
                Своевременната профилактика и лечение, ранното откриване на рисковите фактори, възможностите на болните да получават адекватни здравни грижи преди първата фрактура се обсъждат сега по време на многобройните прояви, посветени на Световния ден за борба с остеопорозата - 20 октомври. За поредна година проявите се организират в рамките на Националната програма за ограничаване на остеопорозата.
Осмо национално изложение "Живот без остеопороза"
                Към първите 15 града, които се включиха в инициативата за отбелязване на 20 октомври е и гр. Бургас. Основен акцент на инициативите е Осмото национално изложение "Живот без остеопороза", чийто инициатор и организатор е Асоциация "Жени без остеопороза" и Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве. За трета поредна година изложението е подкрепено от Министерство на здравеопазването в рамките на дейностите по Националната програма за ограничаване на остеопорозата.
Информация за организираните мероприятия
                - 16 октомври - 9.00 ч. Морска градина гр. Бургас- Маршрут на здравето /сборен пункт кръстовището на Парк хотел /ЦУРКА/ и конна база/.
                - 20 октомври - 9.00 до 17.00ч., Регионална библиотека "П. К. Яворов" гр. Бургас, ул. "Булаир" №10 - изложбена зала
                - Национално изложение по остеопороза с участие на фирми, предлагащи услуги и продукти за борба с остеопорозата.
                - Презентация на тема "Рискови фактори и превенция на остеопорозата"- лектор д-р Л. Павлова Директор Д "ООЗ" РИОКОЗ Бургас.
                - Лекция на тема: "Съвременна диагностика и лечение на остеопорозата"- лектор д-р Паунова

... ^ връщане в началото

14 НОЕМВРИ - Световен ден за профилактика на диабета

Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания, като през последното десетилетие се наблюдава увеличаване на честотата му. Разпространението на болестта зависи от демографски, географски и социални фактори. Повече боледуват лица, които са изложени в по-голяма степен на влиянието на стресови фактори, както и предимно хора на умствения труд. Болестта засяга всички възрасти, дори първите години от живота. И двата пола боледуват почти еднакво. С напредване на възрастта заболяването зачестява, като честотата достига 6-10% от лицата на възраст над 40 години. В рода на почти 25% от заболелите лица се установява наличие на двама или повече диабетици. Като причина за възникване на захарен диабет се приема съществуването на наследствено предаване на неизвестен генетичен дефект.
Важно значение за възникване на заболяването има режимът на живот и хранене и особено наднорменото тегло. Причинна връзка вероятно имат остри и хронични инфекции, стресови въздействия, както и някои лекарствени средства /глюкокортикоиди, диуретици, антихипертензивни препарати/. В редица случаи захарният диабет е симптоматичен, т.е. представлява проява на друго основно заболяване. Такива са заболяванията на задстомашната жлеза, които са свързани с процеси на разрушаване или увреждане на организма.

Причините, които предизвикват недостиг на инсулин в организма са няколко:

Нарушаване на неговото образуване;
Намаление на продукцията му или продукция на биологично непълноценен хормон;
Инактивиране на инсулина в кръвообръщението;
Ускорено разграждане на хормона в черния дроб или в тъканите

        Основната последица от недостига на инсулин е намаленото проникване на глюкозата в клетките на тъканите. Поради това нивото на глюкозата в кръвта се увеличава /в норма нивото й в кръвта е 2,8 - 5,5 милимола /литър/, като при достигане на ниво над определени стойности /9-10 милимола /литър/ глюкозата вече преминава в урината и се излъчва с нея. Захарната болест се изявява в два основни болестни типа: младежки /ювинилен/ тип, наречен още инсулинозависим и инсулинонезависим тип, наречен диабет на зрялата възраст.
        Болестната картина на инсулинозависимият тип /или още тип I/ захарен диабет се изразява чрез няколко характерни признаци. На първо място е честото и обилно уриниране, което по количество достига 3-4 и повече литра в денонощието. Урината е светла и лепкава. Установява се сухота в устата и жажда, увеличен апетит, нерядко намаляване на телесното тегло, въпреки усиленото хранене. Работоспособността на болните намалява, сънят им е нарушен. Те са отпуснати, кожата и лигавиците са сухи.
        Инсулинонезависимият тип /или тип II/, наречен захарен диабет на зрялата възраст, нерядко се открива по друг повод /упорит сърбеж, кожна инфекция, особено причинена от гъбички, дълго незарастващи рани, трайни невралгични болки, нарушения на зрението, наличие на атеросклероза с нарушено кръвооросяване/. По-често болните са с наднормено тегло и с покачено артериално налягане. В своето развитие инсулинонезависимият тип захарен диабет може да премине в инсулинозависим тип, когато възможностите на клетките, секретиращи инсулин се изчерпват. Тогава към болестната картина се присъединяват постепенно големите признаци на тип I захарен диабет /инсулинозависим тип/ - полиурия, сухота в устата и жажда, повишен апетит с намаляване на телесното тегло.
        Бременността може да бъде провокиращ диабета фактор. Развива се т.н. гестационен захарен диабет. За това съдействуват по-големите изисквания към организма на бременната и промените във функциите на ендокринните жлези през този период, особено повишаването на нивото на прогестерона в кръвта. При развитие на такъв диабет по-често, отколкото у здравите родилки, се нарушава нормалното протичане на бременността, с настъпване на преждевременно раждане, мъртво раждане или аномалии на плода. Твърде често майките-диабетички раждат по-едри деца - с тегло над 4,5 кг. При такива новородени физиологичната жълтеница обикновено протича по-продължтелно. След раждането обмяната у майката често се нормализира, но нерядко при следващата бременност диабетът рецидивира или пък остава траен диабет.
        Преценката за степента на тежест на заболяването се прави според изразеността на основните признаци, нивото на повишената кръвна захар, необходимостта от лечение с инсулин и дозировката му. При лека степен на захарния диабет е налице слабо повишение на нивото на кръвната захар на гладно /под 11 милимола/литър/, без или със значително отделяне на захар с урината и без особени промени в общото състояние на болния. Обикновено болестните прояви се компенсират само с диета и режим. Това е по-характерно за диабета на зрялата възраст. При среднотежката степен признаците на диабета са умерено изявени. Отделянето на захар с урината е повишено, нивото на кръвната захар е по високо - между 11-17 милимола/литър/. При такива болни заедно с диетичния режим се налага приемането на противодиабетни препарати през устата или инжектиране на инсулин. При тежка степен на диабета има значителна загуба на телесното тегло, високо ниво на кръвната захар и висока загуба на захар с урината.Освен това съществува склонност към повишена продукция на кетонови тела и лечението се провежда с високи дози инсулин.

Усложнения на захарния диабет
        Типично остро усложнение на инсулинозависимия тип диабет е кетоацидозата. Кетоацидозата е състояние, при което е нарушено физиологичното равновесие между киселите и основните вещества в телесните течности с преобладаване на киселите. До такова състояние се стига поради повишено образуване на кетонови тела в организма вследствие интензивно разграждане на масти и белтъци. Диабетната кетоацидоза протича в няколко фази, като от началото е налице само влошаване на основните признаци на диабета и сравнително бързо се достига до настъпване на коматозно състояние. Това състояние се характеризира със загуба на съзнанието. Болният лежи отпуснат и контакт с него е невъзможен. Кожата е бледа и студена, устните са посиняли, телесната температура се понижава, сърдечната честота се покачва. Отделянето на урина намалява, а в някои случаи липсва.
        Важно значение имат съдовите и нервните поражения. Съдовите поражения при захарния диабет са от типа микроангиопатия /засягащи капилярите/, специфични за болестта, и макроангиопатия /обхващаща артериите, аналогична на атеросклеротичен процес/. Най-типичната локализация на микроангиопатията са ретината на очите и бъбречните глумерули. Диабетната ретинопатия се изразява с малки аневризми и кръвоизливи в съдовата мрежа на очното дъно. Засягат се и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаление на зрението до пълна слепота. При диабетната нефропатия се засягат предимно гломерулните капиляри. Нефропатията протича с отоци, покачване на артериалното налягане, протеинурия. Болестната картина постепенно се влошава, настъпва гломерулосклероза и се развива бъбречна недостатъчност. Макроангиопатията не се различава съществено от атеросклерозата. Засягат се артериални съдове в различни области на тялото, преди всичко сърдечните коронарни артерии и артериалните съдове на долните крайници. Макроангиопатията на краката се изразява в побледняване или посиняване на кожата на стъпалата и у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена, обикновено започваща от пръстите и стъпалото.
        Нервната система също се уврежда, най-често периферните нерви на долните крайници, и по-рядко - на горните крайници. Появяват се невралгични болки, мускулна слабост с намалена мускулна активност. Понякога се засягат черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни нерви. Кожата на диабетиците твърде често се засяга от различни инфекции. Характерно е наличиенто на малки, кафеникаво пигментирани петна по кожата на предната страна на подбедриците, както и неспецифични бактериални и гъбични инфекции по дланите и стъпалата.

Диетично и медикаментозно лечение
        Основната задача при лечението на захарния диабет е да се подобри и нормализира обмяната на веществата в организма. При много от случаите това се осъществява само чрез прилагане на подходящ режим на живот и хранене. Ако след такъв подход не се постигне такава цел, то болестните нарушения трябва да се коригират чрез заместително лечение с инсулинови препарати или с медикаменти, които стимулират продукцията на инсулин в организма.
        При всички случаи със захарен даибет болният трябва да спазва диетичен режим. Диетата се подбира съобразно индивидуалните прояви и да се актуализира периодично в зависимост от прогресията на болестта. Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитания на болния. Храната се разпределя на повече /5-6/ порции, като се посочват изрично забранени за употреба храни /захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол и други/, разрешени в ограничени количества продукти /хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял боб, леща, плодове/, както и храните, на които се отдава предпочитание /зеленчуци, кисело мляко и млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини/. За подслаждане се използват в умерено количество синтетични субстанции като захарин и сорбит. При правилно съставена и съвестно спазвана диета леката степен на захарния диабет обикновено бързо успешно се повлиява. Затова във всички случаи, освен в тези, при които има строги показания на приложение на инсулин, е целесъобразно отначало да се предприеме диетично лечение, като състоянието на болния се постави под надежден контрол.
        Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза, особено в детска и юношеска възраст. Съществуват няколко вида /групи/ инсулинови препарати, които най-общо се делят на препарати с бързо действие, депо-препарати и препарати с максимално удължено действие. Бързината и продължителността на действие на всички препарати зависи от индивидуалните особености на всеки болен и от приложената доза. Бързо действуващите препарати се прилагат подкожно, мускулно или венозно, а препаратите с удължено действие - само подкожно. Инсулиновото лечение свързано с някои странични явления, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията т.е. понижението на нивото на кръвната захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага веднага приемане на захарни продукти /сироп, бонбон, бучка захар, бисквити и други/. За предотвратяване на възпалителни изменения в инжекционните места трябва да се редуват подкожните и мускулните инсулинови инжекции последователно на ръцете и краката, а понякога и на туловището. При показани случаи /главно болни със захарен диабет - тип II /инсулинонезависим/ се провежда лечение с противодиабетни препарати, които се приемат през устата. Тяхното основно действие е да стимулират вътрешната секреция на инсулин. Поради това те се използват главно при диабетици - тип II. В отделни случаи те се оказват ефективни и при болни от инсулинозависим захарен диабет.
        Успоредно с диетичното и лекарственото лечение се назначава и целесъобразен режим на живот с умерен физически труд, пълноценен сън и хигиенни навици. Всеки вид усложнения на захарния диабет /ретинопатия, нефропатия, невропатия, макроангиопатия, кожни усложнения/ изисква отделно и адекватно лечение, макар че по принцип инсулиновото лечение забавя тяхното развитие и прогресиране.
        Захарният диабет е заболяване, което остава за цял живот. Обикновено то се развива бавно, като нерядко настъпва продължително подобрение /ремисия/. Поддържането на болестта в трайно компенсирано състояние забавя развитието на усложнения и значително удължава средната преживяемост на болните, като запазва при голяма част от тях професионалната им трудоспособност.

... ^ връщане в началото

18 НОЕМВРИ - Световен ден за борба с онкологичните заболявания

ПРОФИЛАКТИКА НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

        Превенцията на онкологичните заболявания е свързана с доброто им познаване, профилактика, ранното откриване, съвременна диагностика, комплексно лечение, наблюдение и възстановяване на трудоспособността. Тя е насочена към намаляване на заболеваемостта и инвалидността, предизвикани от тях както и към увеличаване броя на излекуваните болни.
        Приоритетна цел е осъществявянето на съвместни дейности за подобряване на отношението на обществото към онкоболните.
        Необходимо е добро познаване етиологията на тези заболявания и тяхната профилактика. Тя бива първична и вторична.
        Първичната профилактика на злокачествените заболявания се базира на наблюдения върху заболели пациенти, работещи при определени условия на труд. Задача на онкологичните и здравно–профилактичните институции е да насочат усилия за проучване условията на средата, в която живеят и работят хората, да изясняват до колко тя влияе за възникването на злокачествените тумори и да вземат мерки за отстраняване или намаляване на вредните въздействия на канцерогенните фактори в нея.
        Вторичната профилактика се обуславя от постиженията на съвременната онкология, която разкрива значението на преканцерозите в генезата на онкологичните заболявания. Ранното откриване и лечение на преканцерозите, отстраняването на причините, способстващи тяхното възникване са едни от основните елементи на профилактиката на онкологичните заболявания. Това налага такива болни да бъдат под непрекъснато диспансерно наблюдение и лечение.
        Известно е, че възникването на туморите обикновено се предшества от пренеопластични състояния (хронични възпалителни, дистрофични и други процеси ).
        За откриване на преканцерозните заболявания в значителна степен допринася активното участие на самия пациент. То се изразява в самонаблюдение и своевременна консултация с общопрактикуващия лекар с цел насочване за специализиран преглед към онкодиспансер. Много важно място заема промоцията на здраве в организацията на онкологичната помощ. Посредством здравно-образователни материали и консултации тя насочва и изяснява на хората значението на ранната диагностика и своевременното лечение на онкологичните заболявания. Посочва причините и начините за отстраняване или намаляване на рисковите фактори в условията на труд и бит, влиянието и значението на стреса, нерационалното хранене, тютюнопушенето, наследствеността за възникване на преканцерозите.

... ^ връщане в началото

19 НОЕМВРИ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН БЕЗ ТЮТЮНОПУШЕНЕ 2009

        Мотото, определено от Световната здравна организация за 2009 година и Международния ден без тютюнопушене в град Бургас е: "Здравните предупреждения срещу тютюнопушенето".
        За първи път Международният ден без тютюнопушене е отбелязан през 1977 г. в САЩ.
        Оттогава по инициатива на Американската общност за борба с рака (ACS) ежегодно всеки трети четвъртък на ноември се организира кампания срещу тютюнопушенето, която дава възможност на милиони хора да се откажат от пушенето поне за един ден.
        Международният ден без тютюнопушене е приет официално от Международния съюз за борба с рака (UICC) и се отбелязва в много страни по света. В България за първи път е отбелязан през 1990 г.
        Повече от 5 милиона души умират от действието на тютюна върху човека всяка годинар повече, отколкото от СПИН, малария и туберкулоза заедно.
        В Европа разпространението на тютюнопушенето сред възрастните е около 28,6%. Средно 40% от мъжете и 18,2% от жените пушат.
        46,6% от мъжете и 32,7% от жените в България пушат редовно.
        71,9% от децата са изложени на пасивно тютюнопушене.
        Тютюневият дим е сложна комбинация от около 4000 химически вещества под формата на частици или газови аерозоли. Тяхното въздействие е с токсичен, канцерогенен и мутагенен ефект.
        НИКОТИНЪТ е вид опиат и основната причина за привикване към тютюнопушенето. Той води до стесняване на кръвоносните съдове и учестяване на сърдечната дейност.
        КАТРАНИТЕ се натрупват в белия дроб и нарушават нормалната му функция. Съдържат множество канцерогенни агенти, причиняващи ракови заболявания с различна локализация.
        ВЪГЛЕРОДНИЯТ МОНООКСИД е силно токсичен газ, който се свързва по-лесно с еритроцитите, в сравнение с кислорода и така нарушава транспорта му от белия дроб до тъканите.
        Последствията, до които води тютюнопушенето при младите хора, бъдещи родители са много сериозни. Употребата на цигари може да увреди възпроизводителните им функции. Жените, които изпушват повече от 10 цигари дневно имат три пъти по-малка вероятност да забременеят в сравнение с такива неупотребяващи цигари. Голям е риска от развитието на ектопична бременност - състояние застрашаващо живота на плода. Мъжете пушачи произвеждат около 24% по-малко количество семенна течност.
        Тютюневата зависимост е призната за болестно състояние, което предизвиква психични и поведенчески разстройства.
        Рискът от развитие на никотинова зависимост и здравословни проблеми, свързани с тютюнопушенето зависят от:

възрастта на пропушване;

количеството на изпушените цигари;

продължителността на пушене /пушаческия стаж/ и др.
КАЖЕТЕ НЕ НА ЦИГАРИТЕ
        Тютюнопушенето - активно и пасивно е основен рисков фактор за множество социално значими заболявания. Цигарите няма да помогнат на човека да се справи с напрегнатото ежедневие и стреса.
        Необходимо е да се формира здравословен начин на живот без тютюнев дим.
        Ако не се пуши се спечелва здраве, красота, самочувствие. Всеки носи отговорност за своето здраве и за здравето на хората, които обича. Тютюневият дим е сериозен замърсител в затворените помещения, при който няма безопасно ниво на експозиция.
        Природата спасява от порока "тютюн". Екскурзиите, походите, разходките в планината помагат да се преборим с желанието за пушене. По този начин изчезват главоболието, лесната умора, подобрява се жизненият тонус и работоспособността.
        Човек може да направи спорта свой помощник срещу вредните зависимости, като тича за здраве, тренира, танцува. Така животът ще бъде смислен и здравословен.
        Родителите не трябва да допускат "кутията с цигари" да стане част от ежедневието на детето. Необходимо е да изградят у него здравословно поведение "Без тютюнев дим".
        "Лесно е да започнеш, трудно е да спреш!". Отказването от тютюнопушене е сериозно предизвикателство и изпитание и е необходимо да се покаже воля и постоянство за преодоляване на вредния навик!
        НЕКА МЛАДИТЕ ХОРА БЪДАТ НЕЗАВИСИМИ ОТ ТЮТЮНА!
        РИОКОЗ извършва здравен контрол по спазване на Наредбата на Министерски съвет за условията и реда, при които се допуска по изключение тютюнопушене в обособени зони на закритите обществени места и на закритите работни помещения, ДВ, бр. 110 от 2004г. и чл.56 от Закона за Здравето ДВ, бр.70 от 2004г.
        До края на месец октомври 2009г. са проверени 11407 обекта с обществено предназначение, 805 транспортни средства, издадени са 71 брой предписания и 237 наказателни постановления.

... ^ връщане в началото

1 декември 2009 - СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА СЪС СПИН

        Мотото на стартиращата Национална Антиспин кампания по повод 1 декември е “Всеки ден е АНТИСПИН ден. БЪДИ В ЧАС!“
        Всяка година Министерството на здравеопазването, Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, Програмата на ООН за ХИВ/СПИН и Коалиция АНТИСПИН инициират реализирането на Национална АНТИСПИН кампания. Тази година кампанията е насочена към младите хора и широката общественост и има за цел да подобри тяхната информираност относно развитието на епидемията и да повиши чувствителността им по отношение на проблема.
        Косвените цели на кампанията са:
         - Да бъдат стимулирани младите хора да се предпазват от инфектиране като използват презервативи.
         - Да проверят своя ХИВ-статус.

        Епидемията от СПИН е една от водещите причини за смърт в световен мащаб, и за която до сега не е намерено лечение. Милиони са хората по света инфектирани с ХИВ. Над 33000000 души в света живеят с вируса на СПИН. На всеки 12 секунди 1 се инфектира, на всеки 16 секунди 1 умира. По заболеваемост от СПИН на първо място са Централна и Източна Африка, следвани от Източна Европа и Азия. Най-бързото разпространение на СПИН в историята от 2002г. насам преживява Източна Европа.
        За България броят на официално регистрираните в МЗ ХИВ-серопозитивни лица към 15.07.2008г. е 878, от които 63 лица са новооткрити от началото на тази година. За същият период през 2007г. са били регистрирани 48 серопозитивни. Запазват се тревожните тенденции да се откриват ХИВ позитивни лица сред младите хора: 30% от новооткритите са лица от 18 до 25г., до 50% от новооткритите са лица употребяващи интравенозни наркотици.
        Дирекция “ООЗ” при РИОКОЗ–Бургас работи по Национална програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” и по-конкретно по Компонент 7 на Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН в и извън училищата”.
        Целта на тази програма е да повиши информираността на младите хора за начините за предпазване от ХИВ и да способства за изграждане у тях на отговорно поведение.
        Проведеното от Дирекция “ООЗ” при РИОКОЗ гр. Бургас през първи учебен срок на учебната 2008/2009г. поредно анкетно проучване за ниво на здравни знания, свързани с ХИВ/ СПИН и ППИ, обхвана общо 300 ученици от 8-ми клас -109 жени и 191 мъже на 5 Бургаски училища : ПГМЕ, ПГЕЕ „Константин Фотинов”, ПГТ ”Асен Златаров”, ПГСАГ ”Кольо Фичето”,СОУ ”Иван Вазов”.
        Целта на проучването бе не само да провери знанията на младите хора, но и да им подскаже, да им даде знания за възможните рискове, свързани със сексуалното поведение. Съдържанието на въпросите имаше и за цел да насочи вниманието и мисленето им към отговорно лично поведение и не на последно място да провокира нагласи за толерантно и хуманно отношение към онези хора, които вече са станали жертви на СПИН.
        Участвалите в анкетата млади хора са наясно за сериозността на поставените въпроси:
         - 98% от анкетираните деца са наясно, че СПИН е смъртоносна болест.
         - 98% знаят, че заразяването с ХИВ–вирусът на СПИН най-често става по полов път, но по-малка част 74,3% са информирани, че рискът от заразяване е един и същ, независимо от сексуалната ориентация (хомо, хетеро или бисексуална) 18,7% не знаят, а 7% не смятат така.
         - 94% от младите хора знаят, че ХИВ се съдържа и пренася чрез телесните течности – кръв, сперма, вагинален секрет, майчино мляко, 5,3% не знаят, 0,7% не смятат така.
         - 74% от учениците нямат знания или са с погрешни такива, че човек може да се зарази при кръводаряване, а 9% смятат, че няма риск от заразяване с вируса на СПИН при кръвопреливане.
        По отношение на ситуациите, при които наистина има риск от заразяване, повечето младежи са информирани, че това е възможно:
        - при секс без презерватив - 93,7%, при орален секс – 64,7%, при анален секс – 67% , при вагинален секс – 84%;
        - при ползване на общи прибори за инжектиране – 79,3%;
        - при татуиране – 38,3%;
        - при пробиване на уши – 22,3%;
        - акупунктура – 70%;
        - при ползване на общи самобръсначки – 23,7%;
        - ползване на обща четка за зъби – 50,7%.

        Относително добра е осведомеността на учениците по отношение на ситуациите, при които липсва риск от заразяване при контакт с ХИВ-позитивен човек:
        - при ръкуване или прегръдка – 98%;
        - танцуване – 84%;
        - общ басейн – 76,3%;
        - употреба на общи прибори за хранене – 63,3%;
        - ухапване от комар – 60%;

        Прави впечатление, че половината от анкетираните ученици 53,4% правят разлика между вирусоносител и болен от СПИН, 31,3% са категорични, че това е едно и също състояние, а 15,3% признават, че не знаят.
        77,7% знаят, че наличието на ППИ създава по-голям риск от заразяване с ХИВ. Като най-известни ППИ сред младежите се очертават: СПИН 92,6%, сифилис 72%, бактериална вагиноза 48% , генитален херпес 47,7%, хепатит В и С 40%. По-малко известни са гонорея 30%, хламидиаза 27,3%, кандидоза 23,3%, трихомониаза 17,3% и кондиломи 23,7%. Около 7% от децата не правят разлика между инфекциозни болести /варицела, вариола, морбили/ и болести предавани по полов път.
        75,3% са информирани, че при някои полово предавани инфекции липсват начални симптоми, 8% са убедени, че това не е така, а на останалите 16,7% им липсва информация.
        92,4% знаят, че за сега най-надеждното средство за предпазване както от нежелана бременност, така и от полово предавани инфекции, включително и СПИН е презервативът.
        В изследването не се констатираха съществени различия по полов признак, но се наблюдават известни различия в знанията между учениците от различните училища.
        От направеното анкетно проучване се установи, че по-голямата част от децата са добре здравно информирани, което говори за утвърждаване на един добър модел на обучение от страна на здравни специалисти, педагози, психолози. Много удачна се оказа практиката на обучение „Връстници обучават връстници”. Необходимо е за в бъдеще да продължи мултиплицирането на моделите с цел още по-добра здравна култура на подрастващите.
        И тази година Дирекция „Опазване на общественото здраве” във връзка с реализиране на дейности по Превенция и контрол на СПИН, туберкулоза и ППИ продължи работата по здравно обучение в УВЗ, ДДЛРГ (дом за деца, лишени от родителски грижи), лица в неравностойно положение.

        От началото на 2008г. до момента през вирусологична лаборатория при РИОКОЗ Бургас са се изследвали общо 4090 лица за ХИВ носителство, от които: 3000 лица са преминали през КАБКИС и 1090 души по подразделения на Национални програми, касаещи Превенция и контрол на ХИВ/СПИН, ППИ. До момента няма новооткрити случаи.

        Дирекция "ООЗ" напомня, че единственият начин за установяване на Вашия ХИВ – статус, т.е. дали сте заразен или не с ХИВ, е кръвен тест. Ранната диагностика е от изключително значение за борбата с болестта. Това може да направите в КАБКИС - Кабинет за анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/ СПИН, намиращ се в РИОКОЗ, ул. “Александровска” 120 ет. 5 кабинет № 38 тел. 056/81-62-57.

        От м. юли 2006 г. освен за ХИВ вирусоносителство, в КАБКИС-4 (гр. Бургас) се предлагат още 3 допълнителни изследвания: за сифилис, хепатит В и хепатит C, както и възможност за бързо установяване на ХИВ статуса чрез 10 минутен тест. Абсолютно се спазва изискването за анонимност и дискретност, както за споделената лична информация, така и за резултатите от изследванията.

        РИОКОЗ-Бургас ще се включи в общинската кампания за отбелязване на Световният ден за борба със СПИН по следният начин:

участие в бързо анонимно и безплатно изследване в мобилните кабинети от 10 до 12 ч. разположени на 3 места в гр. Бургас: БСУ пл. “Тройката” и Часовника на Община Бургас.

ще се проведе антиспин кампания и в следните градове:
      - 2 декември гр. Аитос от 12 до 15ч.
      - 4 декември гр. Сунгурларе от 12 до 15ч.
      - 9 декември гр. Средец от 10 до 12ч.

        На тези дати ще се извърши промоция на КАБКИС, ще се разпространяват здравнообразователни материали и кондоми.
        Участие в кампанията ще се вземат Сдружение “Доза oбич”, Областен ромски съюз и Сдружение “Каритас”.

1 декември е Световен ден за борба със СПИН!

        Нека младите хора да бъдат предупредени за всички възможни рискове, преди да е станало късно, защото в ерата на СПИН това вече е въпрос на живот и смърт!

... ^ връщане в началото